Клиенти на Пощенска банка се оплакват от проблеми при зареждането на Revolut с дебитна карта. На някои клиенти е наложена и такса за тази операция.

Има практика да се предлага кешбек (връщане на част от платените с кредитна или друга карта пари), която цели да стимулира потребителите да плащат с кредитни (или други) карти.

Клиент на Райфайзенбанк се оплака , че при откриването на срочен депозит през онлайн банкирането не излиза предупреждение, че за операцията ще се изисква плащане на такса от 20 лева.

  Слушай каква история имам с тях. Правя си кредитна карта, не защото ми трябва, а да им помогна да си изпълнят плана. Промоционална, без такса първата година и ми обещават, че ще ми я закрият в края на първата година. Идва този край, викат ме да подпиша за закриването. Подписвам. След един месец (нали е кредитна, не става веднага закриването), пак проверявам. Не е закрита, но няма дръпнати суми, значи пускаме за закриване. Готово, уверяват ме. След една година ми звъни момичето от фирми и ми казва “абе ровя си тук разни неща и виждам твойто име с някаква мноооого просрочена годишна такса за кредитна карта”. Откачам. Отивам в клона. Нов директор. Фуча. Беснея. Тя проверява случая. Извинява ми се. Права съм била, имало документи за закриване. Не било ясно защо не е закрита и е начислило годишна такса, която пък не съм платила ... Сторнират таксата, извиняват ми се. След седмица пак проверявам. Всичко било точно. Закрита е. След една година, звъни телефонът... и историята

Потребители на Revolut и Unicredit Bulbank коментират:

Потребителите на Revolut да четат внимателно тарифата на банката, която ползват. За да няма изненади. Някои банки налагат такси при зареждане на Revolut с дебитна/кредитна карта. От ДСК обясняват: Дали ще ви начислят тази такса зависи от merchant category code на виртуалния POS терминал на Revolut, през който е минала транзакцията. Явно различните терминали имат различни настройки и е на късмет от къде ще мине транзакцията. Допълнение от декември 2021: Клиент на ДСК сподели , че банката не му е удържала такси при захранване с карта.  Клиент на Алианц банк и ДСК сподели (януари 2022): При мен, при зареждане на Револют с дебитна карта на Алинц банк има такса от 2 лв., независимо от сумата. При зареждане с дебитна карта на ДСК, не ми се удържа такса. Клиенти на Пощенска банка се оплакват от проблеми при зареждането на Revolut и такса за това. На десета страница от тарифата , точка 24: За повечето карти таксата е около 1 лев + 1%, за виртуалните карти е "само" 1%. Не виж

Банковите и картовите лобисти си купиха закон в Гърция - държавата ще стимулира хората да харчат парите си по банково-картов път като ги заплашва с глоба, ако не го правят.

Боговете сигурно са полудели. От IMF предлагат заедно с отрицателните лихви да се въведе и обезценяване на банкнотите и монетите с цел да се откажат хората да си дърпат парите от банките (т.е. ще губят от отрицателни лихви толкова, колкото ще губят и от обезценката на парите, които държат извън банковата система). Новото ограбване - предлагат отрицателни лихви върху депозитите и обезценяване на банкнотите и монетите със същия процент

Според слуховете банките се напъват да отложат кризата (и пукането на имотния балон) до края на годината или до следващата година.

Четете внимателно тарифите на банките редовно. Има нови изненади. Банките започнаха да въвеждат нова такса - при запориране на сметка. Например в Прокредит банк тази такса е 150 или 250 лева. На месец!

В публикация във Фейсбук Васил Кендов* (kendov.com) написа:

За да не плащате такса за входящ валутен превод ползвайте банка, която не начислява такава. Или финтех компания, която предлага сметки с IBAN (сметката може и да не е "банкова сметка" - има такива финтех компании, които предлагат платежни сметки с IBAN, които не са банкови сметки).

За негативите последици от влизането в еврозоната пише тук и тук . Възможно е замяната на лева с еврото да стане едностранно, без влизане в еврозоната (така са направили някои държави - приели са еврото за национална валута без да са в ЕС и без да са в Еврозоната). Но Европейската комисия плаши с наказания, ако го направим - защото е прекалено изгодно за България. По този начин България няма да търпи някои негативи от влизането в Еврозоната (няма да плаща за съмнителната привилегия да е в Еврозоната), но ще се ползва с валутата без да има разходи за печат на банкнотите и без да има задължението да спасява другите европейски държави когато закъсат (помните ли Гърция?).

Аз съм правил сметки и стигнах до извода, че си позволяват да предлагат неизгодни валутни курсове (спрямо най-добрите на българския пазар - Тавекс, Варчев и инвестиционните посредници, които предлагат тази услуга на клиентите си) поради една причина - преводите чрез тях са по-евтини от тези, направени с български банки.

В общите условия на банката не пише нищо специално за правене на копие на платежното нареждане, според служител на банката било записано в чл. 57 от вътрешните им правила, които клиентите нямали право да виждат. (Източник: Публикация във Facebook. ) Но след като прочетох тарифата на банката установих, че в тарифата на банката има член за изготвяне на преписи на документи. Според тарифата на банката за справки и преписи на документи от текущата година се плаща 10 лева + 1 лев за всяка страница + ДДС (т.е. 13,20 лв с ДДС ако страницата е една): В крайна сметка проблемът се дължи на това, че държавните институции продължават да искат документи на хартия с подпис и печат, въпреки че има начин да направят проверка за валидността на плащането (държавният служител може да изиска от колегите си да направят справка дали плащането, което гражданинът е трябвало да направи е постъпило по сметката). Изискването за предоставяне на информация, с която държавата вече разполага (данни за полу

Статията е с автор Милен Зафиро в и е публикувана в неговата Фейсбук страница . Копирам я тук без редакция. Безочието и наглостта на банките в България, понякога толкова ме стъписва, че чак ме забавлява... Пощенска банка. Днес. Аз: - Добър ден! Имам открита левова сметка при вас, с издадена дебитна карта. Искам да я закрия, понеже рядко я използвам, а иначе всеки месец ми се удържа такса за обслужване... Тя: - Добре, господине. Ако обичате дайте си дебитната карта. Аз сега ще я унищожа пред Вас, а за закриване на сметката ще дойдете след 31 дена. Аз: - Прощавайте, не съм сигурен, че Ви разбирам: значи сега ще ми унищожите картата, а аз трябва да дойда след един месец за да ми закриете сметката?! Тя: - Точно така! (усмихва се леко снизходително, но в погледа ѝ проблясва гордост от това, че съм я разбрал...) Аз: - И защо е нужно това? Не може ли днес, сега, да унищожим картата и да закрием и сметката? Тя: - Не може господине, такава е процедурата. Аз: (въздъхвам с досада) – Е, до

От Прокредит Банк решиха да започнат да налагат такса от 10 лева на месец на всеки, който има преди това сключен договор за спестовен влог, по който няма договорени никакви такси. (Допълнение: Таксата не се прилага за клиенти, които имат разплащателна сметка в банката. Аз нямах такава за да не плащам месечни такси за нея. За разплащателна сметка таксата е 10 лева на месец, което не е изгодно, ако не ви се налага да се възползвате от "безплатните" банкови преводи, които ви се полагат за това, че плащате такава висока такса - средната за българските банки е много по-ниска.) Ако имате каквато и да е сметка задължително проверете какви такси ви взимат и ако не ви устройват тези такси я затворете. 10 лева на месец е една от най-големите такси за лична сметка в България. Да, правилно прочетохте – 10 лева месечно е таксата за личен спестовен влог, не за фирмена сметка. Тоест банката едностранно променя договора и въвежда такса по сметки, по които преди това е нямало такса. Чест

Това е пример защо не трябва да държите всичките си пари в банковата система. Такива неща се очаква да се случват дори и да няма слънчеви изригвания и други природни катаклизми. Централизирани системи като тези на операторите на картови платежни мрежи са предразположени към подобни катастрофи. Това е още един аргумент в полза на навлизането на разпределените и децентрализирани платежни системи, основани на новите безразрешителни технологии. ( Принципът на предпазливостта срещу безразрешителността - кое е по-опасно? ) Barclays и Bank of Ireland съветват потребителите да ползват банкомати за да изтеглят пари в брой (за сега банкоматите работят, но ако всички решат да теглят няма да е за дълго). Официално се твърди, че проблемът е ограничен само до плащанията чрез Visa. Според някои източници проблемни са безконтактните плащания (тези с чип и пин работят), докато други казват, че безконтактните плащания работят, а другите са проблемни. Някои търговци изтупаха от прахта старите машин

Вашата дебитна или кредитна карта може да спре да работи по различни причини – не само в резултат на банкова ликвидна криза (банкова ваканция). Няколко други възможни причини за това да ви бъде възпрепятстван достъпа до парите чрез дебитната ви карта или чрез теглене на каса: технически проблеми в резултат на природни бедствия, кракерски атаки и други (вкл. ракетен обстрел върху енергийната инфраструктура като този, който видяхме в Украйна, обстрел на трансформаторите в подстанциите с пушки от домашни терористи, каквито видяхме в САЩ ) блокиране на картата заради опити за източване от крадци на самоличност блокиране на картата заради ползването ѝ на банкомат, за който има съмнения, че има скимиращи устройства блокиране на картата заради ползването ѝ в друга държава (което задейства системата за защита погрешно) блокиране на картата заради вдигане на флаг от системата за AML/CFT, който изисква представяне на доказателства за произход на средствата (source of funds). Сметкат

Една от водещите причини, поради които операторите на картови платежни мрежи и банките искат да наложат плащанията с дебитни и кредитни карти е, че когато хората харчат пари по този начин са склонни да харчат 12-18% повече (в сравнение с харчене на пари в брой).

Мениджърът на Visa за България Красимира Райчева: Oщe пpeз 2008 гoдинa Vіѕа, зaeднo c бaнĸитe, изгoтви пpeпopъĸи зa въвeждaнe нa вce пoвeчe eлeĸтpoнни paзплaщaния и зa нaмaлявaнe нa cивaтa иĸoнoмиĸa. Eднa oт пpeпopъĸитe бeшe зa oгpaничaвaнe нa ĸeшoвитe paзплaщaния дo 1500 лeвa Източник: Money.bg . От MasterCard заявиха, че хората трябва да имат право да избират как да плащат ( източник ). ние вярваме, че всеки има право да избере най-удобния за него начин за плащане Не отговориха на уточняващите ми въпроси: Има ли официално становище от MasterCard, което е публикувано на официалния сайт? Това значи ли, че вие официално сте против това държавата със закон да ограничава плащанията в брой (които са ваш основен конкурент)? Приемам, че не отговарят, защото не им е удобно да признаят, че лобират за ограничаване на плащанията в брой. В официалния сайт на MasterCard намерих това: Ограничението на плащанията в брой е във втора точка (ограничаване на плащанията бизнес-към-клиен

Крайните етатисти лобират за закони, които дават възможност на властите да конфискуват пари, злато и предплатени дебитни карти без съд и присъда (не става ясно дали тази конфискация ще се прави само при опит за преминаване на границите или и в други случаи).

Най-нагло си признават, че предложенията им за промени в законите за гарантиране на депозити може да предизвика банкова паника (паническо теглене на депозити).

Не успяха да намалят прага на плащанията в брой допълнително. Но очаквам да продължат с опитите. Гледайте внимателно проектозаконите – пак ще се опитат да скрият промените в някой проектозакон със съвсем друго наименование.

В проект за закон, който е озаглавен подвеждащо (уж променят ЗДДС), са вкарани и промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Публикуван е в Портала за обществени консултации. Идеята на този сайт е там гражданите да пишат мнението си за проектозаконите. Обаче се оказва, че там пишат основно лобистите, на които им плащат за това. И от време на време някой борец срещу вятърни мелници, който го прави безплатно. Само аз съм написал възражения. В цялата държава аз ли съм най-големия борец срещу вятърни мелници? Всички други луди в лудниците ли ги вкараха? Нали нямаше пари за здравеопазване? Страницата с проектозакона в Портала за обществени консултации . Писах също и по електронната поща до всички народни представители (на един му беше пълна пощенската кутия и получих съобщение за грешка). Не знам дали изобщо си четат пощата и дали ще обърнат внимание на това, което им написах... Текстът на писмото може да видите тук: Нов опит за допълнително ограничаване на плащанията в

В законопроект, който е наречен „ Закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност “, са включени и промени в друг закон – Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Проектът за закон е публикуван на сайта „Портал за обществени консултации“: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2978 Считам, че това не е добра практика, защото гражданите може да си помислят, че се правят опити да се скрие намерението за промени в ЗОПБ без много шум. Това, разбира се, не е така (все пак текстът е публикуван, макар и с подвеждащо заглавие), но може някои граждани да го разберат погрешно и това да предизвика паническо теглене на депозити от банките . Законопроектът предвижда да се ограничат допълнително плащанията в брой: намаляване на тавана на разрешените плащания в брой от 10 000 лева на 5 000 лева. Напомням, че това е втория опит да се намали този таван през тази година (предишният опит беше провален, беше гласувано против пост