Пропускане към основното съдържание

Много от банките започнаха да налагат допълнителни такси при налагане на запор

Четете внимателно тарифите на банките редовно. Има нови изненади.

Банките започнаха да въвеждат нова такса - при запориране на сметка.

Например в Прокредит банк тази такса е 150 или 250 лева. На месец!

Месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор - 150 лева НА МЕСЕЦ.

При получено разрешение за временно разпореждане: 250 лева НА МЕСЕЦ.

Освен това Прокредит банк има месечна такса от 10 лева по депозитни и спестовни влогове, които бяха без такса когато е сключван договора с банката (банката едностранно променя условията по договора).

Не знам да има друга българска банка с толкова висока месечна такса за сметки, по които е наложен запор.

Тези допълнителни такси не се удържат като вноски за погасяване на дълга. Банката ги прибира за да си покрие разходите за това, че се занимава със запориране на сметките, разправии с недоволни клиенти (на някои хора трябва да им се обяснява с повторения, че банката нищо не може да направи и пожеланията към роднини няма да помогнат) и за да реализира печалба на гърба на тези, които не са прочели тарифата на банката и затова са открили сметка в банка, която начисляват такива високи такси при запор на сметка.

Освен това банката иска да се отърве от клиенти, които смятат, че има риск да им запорират сметката (защото са бедни и им е трудно да си плащат вноските по кредитите например).

Проблемът е, че запор може да се случи на всеки - без да е нарушител и без изобщо да е теглил кредит (например ако крадец на самоличност е изтеглил кредит от името на нищо неподозиращ човек, на жертвата може да му запорират сметката без да разбере, че това ще се случи предварително; или ако решат, че си неудобен може да ти поръчат проверка в НАП и/или КПКОНПИ, която да доведе до запориране на сметки).

Обърнете внимание, че продължават да са дължими и всички останали такси и лихви, докато сметката е запорирана.

Има банки, при които няма такава такса - думичката "запор" я няма в тарифата им. При други банки има еднократни такси при налагане на запора и/или при отпадането му (т.е. няма допълнителни месечни такси към обичайните месечни такси, ако по сметката изобщо има месечни такси - например по депозитните сметки месечна такса няма при повечето банки).

Според Владимир Иванов, сътрудник на GGlaw по данъчни и финансови дела, удържането на таксите за запор от запорираните сметки не е законно:

Ефективното удържане на тази такса всеки месец от запорираната сметка на длъжника е незаконосъобразно, защото по този начин банката нарушава привилегията на кредитора, който е наложил запор и заобикаля изпълнителния или обезпечителния процес. Отделно, тя нарушава задълженията си като трето задължено лице по наложения запор като се разпорежда със запорираното имущество.

На практика удържането на разноските от самото вземане (такси) е несъвместимо с качеството на пазач. Не може да се приеме, че забраната за разпореждане с вещта/вземането не важи за пазача. От това може да се направи извод, че изпълнение (т.е каквато и да е счетоводна операция, която прехвърля суми от банковата сметка на длъжника и намалява нейното салдо) към всяко лице, различно от взискателя, извършено не по установения ред, е недействително след получаване на запорното съобщение, защото противно на това е в разрез с идеята на запора.

Източник: Как да се защитим, ако банка удържа такса от запорирана сметка?

Допълнение от 2021 година

Браво на Тексим Банк.

Докато други банки вдигат месечната такса по запорирани сметки месечната такса на Тексим Банк за запорирани сметки е по-ниска от обичайната.

Нормално по сметка с дебитна карта месечната такса е 2,50 лв, но ако сметката е запорирана таксата е по-ниска: 2,20 лв.

 

Обаче за плащания от сметки със запори с превод БИСЕРА Тексим Банк взима 18 лева:



Коментари

Знаеш ли какви промени в законите ти готвят? Готов ли си да се подчиняваш на господарите си?

Нашите законотворци (които изобщо не взимат пари за писане на закони) пак пишат промени в закон по много подозрителен начин. Промените са "скрити" в края на проект за закон, в заглавието на който се твърди, че ще се изменя ЗДДС. Обаче се оказва, че това не е съвсем така - променят се и други закони...

Демокрацията работи само ако гражданите се интересуват какви закони смятат да се гласуват в Народното събрание. Също така, за да работи демокрацията, се налага и народните представители да са наясно с това, което гласуват.

Да спрем банковия лобизъм!