В законопроект, който е наречен „Закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност“, са включени и промени в друг закон – Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
Проектът за закон е публикуван на сайта „Портал за обществени консултации“:
http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2978
Считам, че това не е добра практика, защото гражданите може да си помислят, че се правят опити да се скрие намерението за промени в ЗОПБ без много шум. Това, разбира се, не е така (все пак текстът е публикуван, макар и с подвеждащо заглавие), но може някои граждани да го разберат погрешно и това да предизвика паническо теглене на депозити от банките.
Законопроектът предвижда да се ограничат допълнително плащанията в брой: намаляване на тавана на разрешените плащания в брой от 10 000 лева на 5 000 лева.
Напомням, че това е втория опит да се намали този таван през тази година (предишният опит беше провален, беше гласувано против постепенното намаляване на този праг до 1 000 лева). Това ми изглежда като стратегията за промени в закони „варене на жаба“ – промените се правят бавно, така че да не се усещат от потърпевшите (по-голямата част от потърпевшите са гражданите и фирмите, които спазват законите). Предишната промяна на този закон беше за намаляване на тавана от 15 000 лева на 10 000 лева.
Защо плащанията в брой не трябва да се ограничават със закон
Официалната цел на ЗОПБ е да се намали сивата икономика. Обаче ограничаването на плащанията в брой няма да постигне този ефект и ще засегне интересите на коректните данъкоплатци повече, отколкото на участниците в сивата икономика. Възможно е даже да има обратен ефект.
Коректните данъкоплатци много повече ги е грижа за това дали спазват законите на страната, в която живеят, и затова те ще са по-склонни да се съобразят със забраната за плащания в брой над определения със закон лимит, въпреки неудобствата и ограниченията които произтичат от тази забрана.
От друга страна, тези, които така или иначе нарушават закона, срещу които Законът за ограничаване на плащанията в брой уж е насочен, едва ли биха били значително възпрепятствани – това, че ще нарушат още един закон изобщо няма да ги стресне.
Поради неудобствата, свързани с банковите плащания (банкови такси, предизвестие поне 1 работен ден за теглене на по-големи суми, разходи на време и средства за пътуване до офис на банката) някои фирми, които до сега осчетоводяваха плащанията си коректно, може да решат да минат в сенчестата икономика.
От Българското либертарианско общество бързо реагираха на желанието на банковите лобисти за поредното допълнително ограничаване на плащанията в брой. Вдигнаха аларма и беше проведен протест пред сградата на Министерството на финансите на 18 септември 2017 година.
Не съм съгласен да се третира всеки, който прави плащания в брой над определен от закона лимит, като престъпник.
Не съществува корелация между размера на плащанията в брой и нивото на сивата икономика, показват данните в статията „Лъжите на властта за ограниченията на кеша“, публикувана във FrogNews.bg.
Данните (взети от проучване на Johannes Kepler University в Австрия) показват, че в редица държави, в които няма ограничения на плащанията в брой, размерът на сенчестата икономика е по-малък.
Не всички европейски държави ограничават плащанията в брой
Лъжа е, че ограничаването на плащанията, които стават без участието на банка е „европейска практика“ и има консенсус по въпроса. В Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър и Малта в момента няма ограничения при плащането в брой, въпреки опитите на банковите лобисти за прокарването на ограничения и там.
Държавна помощ в полза на банките
Ограничаването на плащанията в брой със закон може да се разглежда като нерегламентирана държавна помощ в полза на банките.
Единственият печеливш от подобно ограничение в краткосрочен план са банките, защото тези ограничения ще мотивират гражданите, които са съгласни да спазват законите, да държат по-голяма част от парите си в банковата система. Така банките ще повишат ликвидността си (ще имат повече пари, които да дават като кредити и/или повече резерви), което в краткосрочен план допускаме, че може да бъде изгодно за тях. Според банковите лобисти по този начин ще се намали риска от банкови ликвидни кризи.
Да, спазващите закона граждани и юридически лица биха могли да теглят парите си след всеки получен банков превод. Биха могли и да внасят пари на каса в банката когато им се налага да правят банков превод.
Но това е скъпо. Защото отнема време и има разходи, свързани с пътуването до банката за да се теглят или внасят пари на каса. Освен това за теглене на каса банките изискват предизвестие от 1 работен ден, ако сумата е над определен лимит. Съществува и проблем с почивните дни – банките не работят всеки ден. Това прави невъзможно да се правят плащания бързо (по договори над лимита, който е определен със ЗОПБ).
Макроикономически рискове
Субсидирането на банковата система, чрез ограничаване на плащанията в брой със закон, може да причини сериозни макроикономически рискове.
Създаденият от държавата (чрез ЗОПБ) изкуствен прилив на ликвидност е възможно да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата от 2007-2008 година.
Този допълнителен прилив на ликвидност, подкрепен от държавата чрез ЗОПБ, може да доведе до изкуствен спад в лихвите по кредитите, което може да стимулира получателите на кредити да направят инвестиции, които в дългосрочен план са нерентабилни (и не биха предприели, ако лихвите не бяха изкуствено занижени чрез държавната намеса). Това може да доведе до формирането на дисбаланси в икономиката, които в дългосрочен план може да причинят криза.
Но защо гражданите и фирмите просто не си държат всички пари в банката?
Гражданите и фирмите трябва да са свободни да държат парите си където си поискат без да дължат обяснение на държавата защо. Това е тяхно право.
Например те може да искат да си държат парите извън банката за да могат да плащат в събота, неделя и официалните празници (когато банките не работят).
Може да искат да държат парите извън банковата система, защото нямат доверие на банковата система, страхуват се от възможна банкова ликвидна криза и/или капиталови контроли (като тези, които се случиха в Кипър и Гърция през последните години).
Всички граждани – потенциални престъпници?
Регулирането на плащанията в брой нарушава правата на гражданите да се разпореждат със собственото си имущество и ги третира като потенциални престъпници, което не е допустимо в една цивилизована държава.
Допълнителната подкрепа на банките чрез ограничаване на плащанията в брой е лош сигнал
В случай, че допълнително ограничаване на плащанията в брой бъде прието, това може да се изтълкува от гражданите като сигнал, че банките отчаяно се нуждаят от ликвидност и да породи банкова паника (bank run – паническо теглене на пари от банковата система).
Тоест, вместо да се повиши ликвидността на банките и да се намали риска от ликвидни кризи (каквато е целта на банковите лобисти, които настояват за ограничаване на плащанията в брой), има риск ограничаването на плащанията в брой със закон да предизвика банкова ликвидна криза.
Риск от ограничаването на плащанията в брой в условията на банкова ваканция
В условията на банкиране с частичен резерв не може да се гарантира, че банкови ликвидни кризи няма да настъпят, независимо от това какви мерки взима държавата срещу случването им.
Ако настъпи банкова криза (банкова ваканция), докато е в сила Закона за ограничаване на плащанията в брой, ограниченията в този закон допълнително може да влошат последствията от кризата.
Плащанията, които могат да се извършват извън банковата система, каквото е плащането в брой, ще дадат възможност на икономиката да продължи да функционира „в авариен режим“ по време на евентуална банкова ваканция.
Евентуалната банкова ваканция ще има лоши последствия, дори и ако няма закон, който да ограничава небанковите плащания. Но последствията от банковата ваканция ще са още по-лоши в условията на ограничени плащания в брой. Считам, че ако настъпи банкова ваканция няма да има достатъчно време ЗОПБ да бъде отменен и затова препоръчвам този закон да се отмени незабавно.
Ограниченията на плащанията ще доведе и до ограничения в снабдяването
Тъй като държавните фирми (включително и държавните болници) са длъжни да си държат парите в банките (съгласно ЗОПБ) това ще доведе до невъзможност да се разплащат и да изпълняват дейността си. Болниците може да се наложи да прекратят не само плановите операции, но и да бъдат затруднени или невъзможни спешните операции, поради липса на възможност да се плаща за консумативи. Дори и да имат резерви в брой ще им бъде трудно да ги ползват легално, защото плащанията в брой са ограничени от ЗОПБ – договорите за доставка обикновено са с общ размер на плащанията над лимита, посочен в ЗОПБ. Държавните служители в тези болници са мотивирани да спазват ЗОПБ, защото той предвижда санкции за тях персонално.
Големите търговци на стоки от първа необходимост (храни, лекарства, горива, медицински консумативи и т.н.) ще разчитат на плащанията в брой по време на евентуална банкова ваканция. Тъй като те обикновено спазват законите (осчетоводяват си плащанията) и имат сключени договори за над 5 000 лева (колкото е предложения лимит за плащанията в брой в законопроекта), няма да могат да извършват плащания към доставчиците (дори и да имат резерви в брой).
Резултатът може да е като в Гърция – там имаше случаи на празни рафтове в магазините по време на банковата ваканция.
При банкова ваканция и липса на ограничения при плащане в брой празни рафтове ще има. Но ако има ограничения при плащанията със закон – празните рафтове ще бъдат повече.
Основният фактор, който увеличава дела на сенчестата икономика, е регулаторната и данъчно-осигурителна тежест. Ограничаването на плащанията в брой няма положителен ефект и не се очаква да има, като има риск ефектът да е негативен. Ако ограничаването на сенчестата икономика е действителна цел, то би било логично да се работи за намаляване на бюрократите пречки, пред които са изправени желаещите да правят бизнес на светло, а не да се ограничават плащанията в брой.
Големият печеливш в краткосрочен план от ограничаването на извънбанковите плащания ще бъдат банките. Но в дългосрочен план може да се окаже, че за тях тези ограничения не са изгодни, защото банките имат изгода банковите ваканции да бъдат възможно най-кратки.
Ако няма ограничения на плащанията в брой по време на банкова ваканция, икономиката ще бъде по-малко възпрепятствана.
Така получателите на банкови кредити ще имат по-голям шанс да си плащат вноските по кредитите в предвидения срок и банките по-бързо ще подобрят финансовото си състояние.
Твърденията на банковите лобисти, че ограничаването на плащанията в брой ще доведе до предотвратяване на банковите кризи не са верни. Затова правната рамка трябва да ограничава лошите последствия от банковите кризи, а не да се опитва да ги предотврати – това не е възможно в условията на банкиране с частичен резерв.
Идеята да се забрани теглене на пари от банките е безумна. Ако такова нещо влезе в проектозакон (само се обсъжда от Народното събрание) това ще предизвика голяма паника, която може да нанесе сериозни вреди на държавния бюджет и е заплаха за националната сигурност.
Сделките с автомобили, недвижими имоти и други скъпи вещи
В условията на евентуална банкова ваканция (и ако действат предложение в проектозакона ограничения на плащанията в брой) гражданите и фирмите няма да могат да се разпореждат със своето имущество (струващо 5 000 лева или повече), което е важно тяхно право. Също така плащанията на наеми по договори за наем, при които общия размер на плащанията за целия период на договора е 5 000 лева или повече, няма да могат да бъдат извършвани.
Да, биха могли да отскочат със самолет до друга държава, където няма забрана за плащане в брой. Но е непрактично. И има риск да решат да не се връщат повече в нашата държава. И така държавата може да изгуби ценни данъкоплатци. И да изгони такива, които се чудят дали да дойдат.
Ако целта е намаляване на сенчестата икономика, то е логично да се премахнат ненужните регулации и прекомерната бюрокрация.
Коментари
Публикуване на коментар